Методика за определяне на остатъчното състояние на автомобилна гума

Резюме: В настоящата работа е разработена методика за определяне на остатъчното състояние на автомобилна гума. Представената методика е съвкупност от няколко фактора, влияещи на остатъчното състояние на гумата. Резултатите са представени в табличен вид.

Въведение:
Един от най-важните показатели за качеството на автомобилните гуми, е тяхната характеристика за екологична безопасност в течение на целия “жизнен цикъл” (производство, експлоатация и утилизация). Отделящите се от автомобилните гуми химически вещества както и твърдите продукти от износването на протектора, негативно влияят върху околната среда и в частност върху здравето на човека.

Изхождайки от занижените изисквания по отношение на гумите, без да се отчита тяхната възраст и направените изследвания, можем да направим извода, че в експлоатация са остарели гуми с променена структура и със склонност към повишено износване. Тези гуми много бързо се превръщат в отпадъчен продукт. Природните условия като слънчева светлина, крайморски климат, както и лошото съхранение и рядката употреба, ускоряват процеса на стареене на гумите. В идеални условия една гума може да има продължителност на живот 10 години, но това се случва много рядко.

Стареенето може да няма видими индикации, защото няма надежден тест доказващ това. Един от материалите използван за производство на гуми е вид масло, което се изпарява дори когато гумата не е в експлоатация. Тя променя свойствата си - става по-твърда. Въпреки че не може да се види движението на тази субстанция, в складово помещение може да се усети по специфичната миризма.

В проучвания, направени от British Rubber Manufactures Association, Japan Automobile Tire Manufactures Association (JATMA) и фирма Continental, се препоръчва неупотребявани гуми да не се монтират на автомобили, ако са на по-вече от 6 години, и всички гуми да се подменят на 10 години от датата на тяхното производство.

Изложение:
Животът на гумите според нашите практически наблюдения е между 8 и 10 години като задължително трябва да се подменят на десетата година. И пътувайки от производителя до клиента, остатъка от времето е времето за реалната експлоатация на гумите.

Предлагаме методика за определяне на остатъчното състояние на една автомобилна гума. Настоящата методика е съвкупност от няколко фактора, влияещи на остатъчното състояние на гумата:

• Правилният подбор съгласно българското законодателство и изискванията на производителите на автомобили;
• Наличието на повреди и дефекти;
• Дълбочината на протектора;
• Възрастта на гумата.

1. Изхождайки от изискванията по отношение на гумите в Българското законодателство
(Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата приет с ПМС № 36 от 1996 г., обн., ДВ, бр. 25 от 22.03.1996 г., в сила от 1.06.1996 г., попр., бр. 72 от 23.08.1996 г.), както и от изискванията на производителите, всяка гума поставена на конкретен автомобил трябва да отговаря на следните условия:

1. да съответства по размер, налягане, допустимо натоварване и скорост на марката и модела на моторното превозно средство;
2. да няма разкъсвания;
3. дълбочината на протекторния рисунък да не е по-малка от 1,6 mm;
4. да няма вулканизирани или регенерирани предни гуми;
5. да са балансирани колелата на лекия автомобил;
6. типа на гумата да отговаря на условията на експлоатация за които е предназначена;
7. гумите монтирани на една и съща ос да са еднотипни.

Проверяват се гумите и ако не отговарят на посочените по-горе условия, остатъчната стойност на всяка една е 5%. Ако всички условия са спазени, гумите се проверяват за повреди и дефекти.

2. Проверка за наличие на повреди и дефекти.

Не се допуска експлоатация на автомобилни гуми със следните дефекти:

1. откъртване (отделяне на парчета гума от протектора);
2. отделяне на нишки от кордата;
3. разслояване на каркаса, брекера (отделяне на съседни слоеве);
4. отлепване на протектора (отделяне на протектора на външната гума от каркаса);

Остатъчната стойност на гума с един или по-вече от изброените дефекти е 5%.

Стойността на гумата се намалява при следните дефекти:

1. повреден борд при демонтажно-монтажни работи - 10 %;
2. цепнатини по протектора страниците и бортовете без оголване на бортовите пръстени - 20 %.

3. Определяне на остатъчната дълбочина на протектора на гумата в mm:

(Δ_Д - 1.6 / Δ_Н - 1.6) * 100%

където Δ_Д - действително измерената дълбочина на протектора в mm. Тя се определя като средноаритметична дълбочина измерена в три взаимно перпендикулярни сечения на гумата по окръжността.
Във всяко сечение, дълбочината на протектора се измерва в зоната на 3/4 от широчината на гумата;

Δ_Н - дълбочината на протектора на нова гума от същия типоразмер в mm;
1,6 - минимално допустимата дълбочина на протектора в mm.

4. Определяне възрастта на гумата.

Върху страницата на гумата има три или четири числа затворени в овал. Те са носители на информация за датата на производство на гумата.

За гуми произведени в периода между 1990 и декември 1999 година, се използват три цифри и триъгълник, като първите две цифри означават седмицата, когато е произведена гумата, а третата - годината от декадата (например 225, означава 22 седмица от 1995 година).

За гуми, произведени след януари 2000 година, се използва четирицифрено число, където първите две цифри означават седмицата на производство на гумата, а вторите две – годината от декадата (например 0405 означава 4 седмица от 2005 година).

От табл. 1 определяме остатъчното състояние на гумата в % което представлява пресечната точка между процентното състояние на дълбочината на протектора на гумата по хоризонтала и броя на годините по вертикала. Същото е в границите между 100 и 5%. С проценти от първите два фактора влияещи върху остатъчната стойност на гумата се коригира получената остатъчна стойност на гумата от Таблица 1 и получаваме действителната остатъчна стойност на гумата. Същата не може да бъде по-малка от 5%.

табл. 1